И няма нищо по-долу или по-горе, защото всичко е едно и всичко съществува в единение. А разделението го има, благодарение на несъвършенството на човешкия мозък, приел различието за несъвършенство, както е приел универсалното за съюз между добро и зло. Бих нарекла този мозък, или този етап от развитието на човека толкова несъвършен, щото бих доказала с две единствени думи колко той е несъвършен – не съществува разделение, нито категорично “добро”, нито категорично “зло”, понеже в един момент от развитието на вселената тя изисква уж “доброто” да се превърне в “зло”. Или обратното. Тогава злото играе роля на добро, а доброто може да изиграе ролята на зло.

Всичко е едно. Няма нищо друго, освен Единение и взаимообмяна на енергии. Затова колкото прави в своите дълбоки прозрения са езотеричните учени, толкова са прави и материалистичните учени, които казват, че няма нищо зад всичко това.

Съществува само любовта, която кара хората да откриват нови планети, да спасяват умиращи животни, да осиновяват изоставени деца, да правят добро, без понякога да го съзнават. Както същата тази любов ги кара, ако са малко по-интелигентни, да умеят да прощават и състрадават, ако се намират на по-високо стъпало и умеят да обгърнат с поглед случващото се на техните събратя. Всичко е любов. Това изречение не е случайно. То е крайната въздишка на Земята и на вселената, която умира и отново се ражда с тази въздишка на уста.