Гол е царят-господарят,

а наивника народ

сладко-сладко го омайват

да прогони свободата

и да падне роб до гроб.

Щом е гладен, щом е бос –

плячка лесна става

той за Кобург дългонос.

Тънки устни твърдо съскат:

-          Слушайте какво говоря!

     Аз месия съм от бога!

Нервно тупа кльощав крак:

-          Ха сте мроднали сега,

ще ви простра възнак!

Че си имам верни стражи,

лична гвардия “Ипон”,

а сред тях най-личен –

Бойко, царският еничар.

Журналистите горките

бършат си сълзите

и подсмърчат жаловито,

че третират ги по-долу

и от уличните котки.

Новичките ни министри

тръшкат им вратите под носа –

да вървят и да пасат трева!

Пустият му царски клин…

Как набърже братята руснаци

го забиха в демокрацията!

Елцин докато попийваше,

изтърваха ни по дивото,

после взеха се в ръце.

Белокаменна Москва

свирна с половин уста,

от софийските полета сбра

де що има красни псета,

от Америка чак долетя

крастава мултак-хиена.

Путин весело размаха

пред озъбените носове

кокал кървав и мухлясал.

Еднъж и дваж го завъртя,

па захвърли го в Мадрид.

Втурна се онази мити

пасмина гласовита,

за броени мигове сервира

Симеончо на царска тепсия.

Той коварен е, и смел –

син достоен на баща си,

като истински козел

бавно се с копитце окопава

и целта си набелязва.

После – хоп – ще скочи

лунният вампир

и кръвта ни ще излочи.

С БСП-то се разбрал,

с Доган се наиграл…

Кой кого ще надхитри?1

Тез престъпните игри

цял народ гледа-гледа,

ала нищо не разбра,

ни да мисли пък подхвана.

Току-виж изнемощял

ще отърве и Свободата,

дето само му остана.

 
2001 г.