Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2011 02:49 - Мария Магдалена и ангелът - Втора книга - ЛЮБОВТА - ДЕСЕТ, ЕДИНАДЕСЕТ ЧАСА!
Автор: alexandradariiska1 Категория: Политика   
Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Десет, единадесет часа…!




Мушички и разни странни буболечки влизаха в стаята, където спеше Мария Магдалена, летяха около нея и кацаха по раменете й. Не изпитваше досада от тях, а напротив, радваше се, че не е сама. Нарече едно бръмбарче, станало постоянен мълчалив гост в стаята й, Кристалчо, защото щом го огрееше ранното утринно слънце, прокраднало се през розовите завеси, сините му крилца заблестяваха и заприличваше на малко скъпоценно камъче. Бръбмарът се разбуждаше, почувствал топлината, размърдваше важно мустачки и започваше да “се мие” с предните си крачка. После бавно се преместваше от едно място на стената към друго. И така всеки ден.

Мислеше си за ангела, когото изостави някъде в Аляска. Той съчетаваше чертите на всички мъже, които бе срещала и начините, по които се отнасяха с нея. Представляваше странно събирателно от най-характерните черти на всеки един от тях и на всички изживяни ситуации. Колкото повече мислеше за него, толкова по-невъзможно й се струваше да го види отново и толкова повече намаляваше вярата, че се е случило в действителност. Все повече се убеждаваше, че всичко се е родило в собствената й глава, запълнило празнината, с която се бе появила на този свят и продължаваше да го влачи след себе си, както влачеше червения куфар по време на дългите си странствания.

Бе сама в света и в цялата вселена. Нямаше никаква сродна душа, която да я очаква и нямаше да има сливане, за каквото напразно мечтаеше тридесет и три години, след което неродено сливане нямаше да има нов живот.

 

 

 

Всеки и всичко в този свят се жертва, за да може нещо друго да продължи да живее. Саможертвата се вижда навсякъде и във всичко, ако имаш зрение, за да я видиш. Любовта е навсякъде.

Тогава изведнъж мисъл като светкавица проряза мозъка на Мария Магдалена чак до сърцето, където вече не бе останала ни капчица кръв, синоним на страстта. 

Ангелът се бе пожертвал заради нея. Но не го знаеше, нито тя го бе разбрала веднага. Осъзна го чак сега, когато вече бе късно, и се намираше на хиляди, хиляди километри и на цели десет-единадесет часа от него.

        

 

         Ангелът гледаше Мария Магдалена и синьото около тях все повече се увеличаваше.

-         Но ти дори не ме познаваш. Защо ми се доверяваш?

-         Познавам те. Винаги съм те познавала. Търсих те и те чаках. Знаех, че един ден ще се появиш. Усетих полъха на прекрасната ти душа дълги години, преди да започна болезнено да те търся, а накрая, броени дни преди срещата, започна да се явяваш и в сънищата ми. А ти вярваш ли ми?

-         Вярвам ти, но не мога да се доверя на някого, когото познавам едва от няколко часа. Нуждая се от време, за да те опозная.

Всъщност той казваше:

“Нуждая се от време, за да осъзная какво се случва с мен и

къде се намирам.”

         Тя се почувства самотна. Стана й тъжно.

 

-         Защо? Нима още първия път не разбра коя съм? Щом те видях, веднага разбрах ти кой си.

-         Да, така е, но всичко се развива светкавично бързо и ме обърква. Работата, която съм започнал е важна за моя живот. Наясно съм със себе си и зная какво точно обичам, как да живея, какво да правя. Не мога да оставя това, за да бъда с теб.

-         Разбира се, нужно е време. Имаме всичкото време на света. Аз не бързам за никъде.

 

И Мария Магдалена си представи как попълва формуляр-молба за преместване на по-висока позиция в корабната компания. Бе готова да го следва навсякъде и едновременно с това да върши и своята работа.

         Ангелът я приютяваше в нежните се прегръдки, държеше ръката й, двамата се гледаха в очите с часове.

         На втората нощ от мига на тяхната среща и двамата почувстваха във вените си гъделичкаща тръпка. Телата им безпомощно се разтърсиха под напора й. Стори й се, че ще припадне. Досрамя я при мисълта, че трябва да се съблече пред него и да остане само по кожа, разкривайки малките си момичешки гърди. Уплаши се, че ще започне да го прегръща и целува по навик, както бе го правила с други, и така ще опорочи и развали всичко. Отблъсна го и каза отсечено:

-         Върви си, върви си, моля те!

Дори и ангелите могат да се разгневяват. Мария Магдалена

усети как той настръхна и осъзна, че дори да носеше душа на ангел, все пак имаше плът и кръв на мъж.

         На третата нощ я отблъсна той. Така изминаха още няколко денонощия, през които почти не се виждаха до фаталната сутрин, когато отдавна дебнещите тъмни сили се намесиха и ги разделиха.

 

         Сатаната, който като всеки друг иска да живее и да бъде, и винаги се бори за оцеляването си нито повече, нито по-малко от всяко съществуващо нещо във вселената, се преобрази в една очарователна циганка, владееща до съвършенство манипулативната техника на речта и някои други таланти.

         Заедно със своите сестра и зълва тръгна към обичайната си месторабота – тротоара край очната клиника “Света Петка”, където всеки ден много хора си правеха операция за намаляване на диоптрите и външно ставаха по-щастливи, но дори и понятие си нямаха, че на по-фино ниво, там, където същността на нещата се вижда с вътрешното зрение, ставаше нарушение на кармичните структури. Придобивайки механично, по изкуствен път по-добро зрение, хората се обричаха на по-продължително страдание, тъй като отстраняваха даденото им лекарство – болестта – а така пречистването на душите им се забавяше.

         Рано или късно щеше да има последствия - още в този живот или в някой следващ. Било чрез друга болест на физическото тяло, било чрез емоционално страдание. Ако човекът е достатъчно силно насочен към духовното, той може сам да преодолее несъвършенството си и да изчисти част от кармата, която е натрупал в сегашно или в предишно прераждане. Но ако не е, щe преповтори грешките на своите предци, а с това ще обрече на страдание бъдещите поколения – деца, внуци и правнуци.

         Пред болницата имаше чакащи. Циганката се приближи към една фигура, сторила й се особено привлекателна, и докосна настойчиво рамото на човека. Мъжът се обърна. Сините му, почти сиви очи напомняха най-дълбокото на океана. Ореол от руси, гъсти коси обграждаше лицето му, което изразяваше леко напрежение.

-         Момче, каква е тая мъка, дето я таиш в сърцето си? Не се бой, ти жена си няма да я изгубиш, ами трябва нещо да побутнеш, да засилиш. Отдавна ли не си я виждал?

-         Отдавна…

-         От колко време?

-         Повече от година… А от две все нещо ни разделя и тя бяга от мене.

-          Мога да ти помогна да я привлечеш, но трябва да мълчиш и нищо да не говориш! Разбра ли ме?

© Мария Магдалена и ангелът, Алексардра Дарийска, автор




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexandradariiska1
Категория: Политика
Прочетен: 121580
Постинги: 81
Коментари: 37
Гласове: 97
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031