Бодхисатва, ангелско пребиваване във въплътено тяло, смирено съществувание... светец... забравен от хората бродяга или там каквото ти хрумне - всичко това означава едно и също - любов.

Цял живот съм се стремяла към този начин на вътрешно съзнание и пребиваване на душата ми... Цял живот всеки един от нас съзнателно или не се стреми към усъвършенстването, макар и често пъти тъмните да успяват за малко да го уловят в мрежите си.

Едва ли ти се е искало да станеш бродяга. Едва ли си мечтал като дете да живееш на пътя. Макар самата аз да съм мечтала за подобен начин на живот и този копнеж да не ми е никак чужд, зная, че всяко дете лелее дом. Но нещо го е прокудило от дома на детството му.

Това не е лошо. Никак даже. Всеки върви към своя собствен Дом. Там, където ще е сигурен, обичан, спокоен... там, където цари Любовта. И може да го намери във всеки един момент от живота си... стига да вярва в спасението на душата си.

Понякога бягството от себе си... е истинското завръщане към Дома.

26 февруари 2010