ДАНАИЛ КАЦЕВ – БУРСКИ

 

ИСТИНАТА

По предаването на

Дякон Игнатий

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Анкета извършена в Ловеч

1925 г. с портрета и три факсимилета

 

VERITAS VINCIT OMNIA

Истината побеждава всичко

 

1926

  

ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР

Любознателни читателю!

 

В ръцете си държиш изключително рядката книга с интригуващото заглавие – „Истината по предаването на Дякога Игнатий – Васил Левски” – анкета извършена в Ловеч 1925 година от Данаил Василев Кацев – Бурски.

Поставеният проблем е с важно общонационално значение. Полемиката около предателството на Апостола не е от вчера. Тя е вълнувала и продължава да вълнува и днес ума и сърцето на всеки българин.

Ето защо сме благодарни на бургаския гражданин Марчо Палов, който бе любезен да ни я предостави.

С гореща благодарност сме и към г-н Васил Каравасилев, който със съпричастност към съдбата на Апостола и обичта си към родния край / роден в село Митеризово – сега Васил Левски, Карловско/, се зае с отпечатването на настоящото издание. Книжката е библиографска рядкост. Не е преиздавана в продължение на повече от половин век. Авторът й Данайи Василев Кацев с псевдоним – Бурски е почти забравен.

 

 

 Много книги са написани за Левски. Биографии, повести, романи, стихове и поеми. И всеки от авторите щом стигне до предателството шаблонно си му прикачва етикета, че предателят е поп Кръстю Тотев Никифоров от Ловеч и с това се свършва. Даже след излизането на анкетата, известният историограф Димитър Страшмиров с книгата си „Левски пред Къкринската голгота” – 1927 г. се опита да омаловажи извършената анкета от Д. Кацев и да затвърди отново недоказаната теза, че поп Кръстю е предал Левски. Но истината побеждава времето.

И ето, че в наши дни се появи едно задълбочено и аргументирано проучване от Димитър Панчовски – „Последните дни на Васил Левски”, в което със завидна прецизност са проанализирани всички исторически факти и спомени писани по-рано за предателството на Левски. Става ясно, че поп Кръстю не е предал Левски. Затова Д. Панчовски съвсем точно е озаглавил, четиринадесета глава от книгата си: „Кой и как направил поп Кръстю предател?”. В този аспект анкетата на Д. Кацев – „Истината по предаването на Дякон Игнатий – Васил Левски” заслужава да стигне до погледа на съвременния читател. Нека той сам прецени къде е истината и къде е лъжата и заблудата при извършването на предателството в Ловеч, за да бъде Левски заловен в Къкрина.

 

 Наистина Данаил В. Кацев – Бурски е забранен като писател, историограф и журналист, но той освен, че е написал тринадесет книги е бил и председател на Народния комитет „Васил Левски” основан през януари 1923 година. Интересът му към личността на Левски не е случаен. Данаил Кацев и Левски са от един и същи родов корен. Прадядото на Кацев – Видул Кацата от Кочмаларе и Кунчо Иванов – дядото на Апостола са били братя.

Данаил Кацев е роден на 31 юли 1888 г. с. Кочмаларе /сега Отец Паисиево/ Карловско. Син е на Мария и Васил Кацеви. Майката Мария е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе. А поп Данаил през есента на 1871 година е прочел клетвата пред членовете на Кочмаларския революционен комитет основан от Левски. В него са влизали: Даскал Георги, Видул Кацев, Дечо Посилят, Митю Узулът – Димчовски – шурей на поп Данаил и други.

 

 Интерес представляват трудовете на Кацев „Искрец в миналото”, „Чий е Бачковският манастир” – 1928 г. – доказва се българския му произход. „Княз Александър Батенберг” и „Дякон Игнатий – Васил Иванов Левски” – 1924 г. Именно в тази книга, когато Д. Кацев стига в описанието си до името на поп Кръстю, той отбелязва съмнението си, че поп Кръстю не е истинския предател на Левски.

 Тук се превежда случаят с Петър Кунчев – опълченец, който след Освобождението, отишъл в Ловеч да отмъсти за брат си и установил, че поп Кръстю не е предател. А при написването на тази книга, Кацев е използвувал /както сам той отбелязва/ спомените на Яна Кунчева /1833 – 1913/ - сестра на Левски.

От внучките на Левски: Гина Хр. Загорска и София Н. Зидарова. Бачо Хр. Загорски – също внук на Левски. Спомените на Никола Ив. Попов от Сопот – артист в Народния театър – София. Петър Попов – другар на Левски, след Освобождението председател на Окръжния съд в София и спомените на своята майка Мария поп Данаилова.