Започвам с молитва. Помолвам да ми бъде простено прегрешение, което съм направила волно или неволно през последните месеци, през последните дни и през целия ми живот.

Моля се да бъде спряна агресивността на умрелите и живите роднини към мен.

Моля се, ако за миг изпитам агресивност, да мога да я овладея на време, веднага.

Моля се в мислите ми да няма разрушение.

Молитвата продължава с това да бъде изчистена и спряна агресивността ми към обществото и тази на обществото към мен.

Пожелавам на бъдещите поколения до тридесето коляно, а ако мога, и по-нататък, да живеят свободно, необременени от карма, моля се агресивността да не достига до тях, а ако случайно достигне, се моля да ми бъде простено, че не съм била непрекъснато силна.

Завършвам молитвата си с пожелание:

Да бъде Твоята воля и го повтарям три пъти.

 

Това изречение касае Вселената с нейните закони, с които бих желала да се съобразява моят живот, животът и мислите ми, животът и мислите на моите роднини, близки и приятели.

След като приключа с молитвата, запалвам една малка църковна свещичка, от най-тънките, лягам на леглото, отпускам мускулите си и медитирам върху пламъка на свещта, като си представям през цялото време, докато тя изгори, че в нейния пламък се влива цялата ми отрицателна енергия, всички лоши мисли, страхове и болести. Визуализирам как негативната енергия се стича като дим върху пламъка на свещта, разположена в областта на слънчевия сплит, и изгаря в него.

Осъществявам медитация, докато свещта изгори съвсем.

Към края на упражнението чувствам, че започвам да светя в областта на сърцето, слънчевия сплит, а светлината се разпростира върху цялото ми тяло.

Ако свещта все още гори, а аз съм започнала мислено да светя, визуализирам как от хората, които са край мен и имат някакъв проблем /в случая това са моите близки/ излиза черен дим, черна пушечна материя – негативната енергия – и се устремява като тънко каналче към пламъка на свещта. В случая става дума за майка ми, баща ми, дъщеря ми и кучето ми. Всички те страдат от нещо и имат определени заболявания.

Когато приключа с медитацията, започвам да се концентрирам. Представям си кръг пред мен, голям около 2-2.5 см и с център, оцветен в черно. Визуализирам как излизам от тялото си, което се намира в поза лотос, и политам към черната точка в центъра. Колкото повече я доближавам, толкова повече кръгът става по-голям, и аз се провирам през черната точка-център, която се оказва достатъчно широка, за да мина през нея. Щом се видя от другата страна, веднага се обръщам с лице към кръга, към тялото си и го виждам как спокойно си седи в поза лотос. Мислено възвръщам нормалния си ръст, а кръгът е около 2.5-3 см. Въпреки големината си, той е достъпен, изглежда огромен. Зная, че винаги щом поискам, мога да мина през черния център-врата, и да се върна в тялото си. Повтарям упражнението няколко пъти, любувайки се на летенето и на илюзията, че от голям ставаш малък и можеш да се провираш през невероятни мести.

Накрая идва най-трудният момент - провеждането на лечение.

След няколко такива дни, в които чрез концентрация и визуализация постигнах светлинен, цветови и геометричен ефект, констатирах следното:

По това време баща ми близо 5-6 месеца имаше сериозен проблем с крака. От години го мъчи тромбофлембит, но след изгаряне, причинено от нажежена стружка, паднала върху една от изпъкналите му вени, се получи рана, която не зарастваше. Лекарката му предписа лечение с антибиотик. От него получи ужасна алергия, разпространяваща се по цялото тяло. През деня не можеше да си намери място от неприятния сърбеж, а вечер изобщо не можеше да спи. Горкият, отслабна, много се мъчеше, но нито веднъж не се оплака.

Реших да се намеся, макар и доста аматьорски. Просто всичко като че ли стана случайно – заниманието ми с лечение и болестта на баща ми.

Проведох около четиридневно дистанционно лечение. Раната се влоши и започна да капе гной от нея. Баща ми се уплаши, а от вида на крака му се уплаши и лекарката.

Междувременно ще разкажа нещо, което е много важно, за да се разбере всичко, което се случи после с баща ми. Докато раната на баща ми в началото на лечението с антибиотици, предписано от лекуващата лекарка, бе донякъде стабилизирана, аз провеждах дистанционно въздействие върху майка ми и дъщеря ми. През деня им показвах карти, създадени от дон Мигел Руис, за когото вече споменах. Те реагираха добре на съветите, които картите им даваха, а аз се намирах в едно особено състояние – сякаш бях облъчена от добра, лековита, лъчиста енергия, точно както се чувствах първия път в обителта на свети Иван Рилски. Но баща ми, бидейки свидетел на един такъв момент, когато теглихме от картите и си обяснявахме значението им, се нахвърли върху мен със злостни думи. Той не вярваше в нещата, от които се интересувах, и често пъти ме е оскърбяваше и обиждаше. Способен е бързо да сменя настроенията си, от една крайност да изпада в друга, едно ужасно недоверие го мъчи и той е готов да се отрече от нещо, в което току-що е бил убеден. Същото нещо виждам в дъщеря си, както и в съпруга си. Много бързо спират да вярват в чудото, а оттам се проваля и положителния градеж, до който сами са достигнали, без ничия помощ. Агресията владее човешките души и когато поискат мъничка доза любов и не я получат, изпадат в ярост.

Баща ми тогава избухна в див гняв. Нагруби ме, обидите се сипеха от устата му една след друга, все по-жилещи и по-унизителни. Ако същото нещо ми се случеше сега, нямаше да издържа, но тогава се чувствах спокойна. Не говорех от себе си, а от дъното на душата си, от най-дълбокото място, наречено Дом или Господ.

Когато още на другия ден видях състоянието на раната, която бе започнала да сълзи, се уплаших и позвъних на мои приятели. Някои от тях ми казаха да купя шведска горчивка и след промиване, да наложа тампон, напоен с нея. Други ме посъветваха да се обърна към хомеопат. Не можех да го сторя, понеже моят баща не вярваше в тези неща, а не вярва ли, нищо не става. Той вярва в очевидното, на лекарите с дипломи, на предписаните рецепти. Затова сметнах, че е най-добре да се закрепи раната с вече доказаното и утвърдено лекарство шведска горчивка, а през това време да се потърси добър дерматолог и добър съдов хирург.

Баща ми започна да се маже с шведската горчивка, пиеше я с чай, но на следващия ден се случи нещо много неприятно. Това отново го накара да се изпълни с подозрителност и недоволство. Бях му казала по съвета на мой приятел да напои тампон с горчивката и да сложи върху раната. След като го направил, усетил непоносима болка. Раната кръвясала, кракът му почернял чак до коляното. Горчивката съдържа алкохол, който обгорил раната и му причинил силна болка. Така ми обясни и моят приятел – че в началото много ще го боли, но след това ще му мине. В резултат на всичко, баща ми отново се върна към антибиотиците и заяви, че никога повече няма да прави такива експерименти.

След това той се разболя от някаква странна настинка. Лесно е да се предположи, че настинката е причинена от леденостуденото време навън и понеже той често излизаше тези дни, може да е настинал. Възможно е да била следствие от действието на шведската горчивка – едно твърде силно лекарство. При всички случаи е станало изчистване на емоционални структури. Само преди няколко дни той се нахвърли върху ми с обидни думи, когато не само аз, но майка ми и дъщеря ми се намирахме в едно особено, духовно състояние, вдъхновено от нещо добро, включително и от картите на дон Мигел като допълнение. Част от обяснението е, че всъщност тогава той отправи агресивни мисли не само към мен, а и към цялата ситуация – така се случи, че точно тогава и баба ми, неговата майка, вече възрастна жена, влезе в болница. Всичко му се струпа на главата изведнъж и той се подразни, че намираме сили да се забавляваме с едни такива… “глупави неща”.

Както казах, докато общувах с майка ми тогава, усещах мир, спокойствие в душата. Думите сами се лееха от устата ми. Говорех с любов и съчувствие, сякаш облъхната от неземна сила. Яростта на моя баща, ревността му към нещата, за които говорех, към нас двете с майка ми, отдадени на нещо чисто, което нямаше нищо общо с болката, а в неговите очи бе твърде егоистично, почти моментално предизвикаха реакция. Очаквах това още тогава да се случи. Реакцията не закъсня. Появи се под формата на настинка.

Изпратих имейл до Григорий Грабовой, в който обясних всичко за заболяването на баща ми, за странните събития, случващи се около близките и роднините ми, както и как работя по неговите методи. Описах резултатите от работата ми, наблюденията, реакциите на близките ми, зададох няколко въпроса. Упорито продължавах да му изпращам имейли във връзка с учението му и с моята работа. Имах усещането, че той изобщо няма намерение да ми отговаря. Дори понякога се чувствах като вербуван агент на Държавна сигурност. Смешно, но буди някои въпроси. Вярвах, че следят информацията, която им изпращам, че вероятно в един хубав ден ще получа отговор. Не е нужно да търсим доказателства или награда за онова, на което сме отдали целия си съзнателен живот.

Като допълнение към случая със шведската горчивка, без нито за миг да омаловажавам нейната универсалност и сила като лекарство, ще кажа, че това се случи на 21 декември 2005 година, а същата сутрин сънувах един изключително неприятен сън:

Сива пепелянка, един черен смок и два гущера лазеха по леглата на майка ми и баща ми. Впоследствие свързах случката с горчивката със съня и успях да го разтълкувам. Стана ми тъжно, но съм сигурна, че непознати, тъмни сили са ми внушили съня.

 

Трябва да се прощава непрекъснато. Нито за миг не бива дори да си позволяваме в ума ни да покълнат отрицателни, разрушителни мисли, особено към нашите родители и деца, или към хората, които са ни любими. Те не са виновни, че не виждат онова, което виждаме ние. Не са длъжни дори да го виждат, нито да ни разбират. Или пък да ни влизат в положението.

Ние не бива насила да се опитваме да ги променяме или да им помагаме, защото подобно поведение в никакъв случай не е родено от любов. Трябва с разбиране да се посреща незнанието и невежеството и постепенно, хармонично, според законите на нормалното развитиие, да се просветляват умовете.

Неусетно ще видите как тъмата отстъпва място на светлината и познанието. Това обаче винаги се случва, ако човек е готов за него и сам го пожелае. Не бива да се насилва нито с мисъл, нито с дума. Никак.

Насилието е издънка на една отмираща раса и епоха от еволюцията на човечеството.

 

         Всяка вечер между 22 и 23 часа аз провеждам своите занимания по медитация, концентрация и визуализация. В началото на упражненията, още първите дни, ми бе много по-лесно да удържам ума си в покой и де се концентрирам, както това умее да прави новакът във всяка една област. Без трудност се концентрирах.

Ала настъпи миг, когато умът ми започна непрекъснато да прескача и препуска към други мисли, картини, познати лица, мигновени спомени за незначителни неща. Трудно е да му сложиш юздите и да го удържиш.

Твърдя смело, че умът е нашия дявол. Той е плодотворната тиня, където възникват отрицателните, черни мисли, страховете, притесненията, предразсъдъците.

Да направим така, че там да възникват само прекрасни мисли.

Да го превърнем в градина с цъфтящи и уханни цветя.

Нека потренираме ума. Умът се тренира, както се тренира абсолютно всичко. Колкото по-осъзнати стават усилията ни, толкова по-голям контрол придобиваме над вечно бягащия като живак ум.

 

         И така. Изминаха Коледните празници. Планетата очаква края на две хиляди и пета година. След двадесети декември интуитивно усещам как символичното и не толкова символично раждане на Христос осветява напредналите и не дотам напреднали души. При едни се извършва коренно преобразуване в мирогледа им, а при други уж случайни, но продължаващи упорито болести, разминаване с катастрофи… Всички тези събития се явяват, за да покажат, че е дошло време да се върнат в правия път и да станат постоянно, а не временно, вярващи.

Слаби са хората, все им трябва някой да ги води и да им дарява светлина, вяра и любов. Ту вярата им се вдига към небесата и започват да вярват, ту се прекършва от най-малкия полъх на вятъра и те се връщат пак в блатото на слепотата. Немощни са във вярата си. Тогава все някой ще се появи да ги подкрепи. 

А понякога са толкова силни. И сами дават надежда и подкрепа на други, по-тъгуващи от тях в момента.

Между 20 и 31 декември се извършва процес на обновление и просветление по цялата ни земя, сред цялото човечество. Тези процеси вървят по неведоми пътища, но от един извор извират – Христовата любов. Много хора проглеждат по това време и тръгват по нов път. Много хора се изпълват с вяра и съзират истината. Един да прогледне и да започне да свети – току край него прогледнали и други. Бавно, полека и те се изпълват със светлина, предават си един на друг огъня.

Някои не искат да прогледнат и да повярват, съпротивляват се с всичка сила, но Бог обича еднакво всички нас, изпраща ни по-милостиво или по-жестоко наказание. Степента на урока Му е според големината на собственото ни неверие, гордост и самовлюбеност.  На някои праща настинка, на други по-сериозна и продължителна болест, която се задълбочава. На трети - емоционално страдание. Разберат ли, че болестта идва от самите тях, променят ли начина си на мислене – мигновено ще изчезне и болестта. Ала много силно трябва да повярваш в това. И не само да повярваш за час-два, а сетне да продължиш по стария начин. Нужно е да се поддържа вярата като живо цвете – ежесекундно, ежеминутно, ежечасно, ежедневно, всеки един миг да се полива това жадно цвете.

С очите си виждам как хората край мен се променят. Нещо невероятно се случва. Най-близките ми започват да се интересуват от знания на по-дълбоко равнище, проглеждат за неща, които преди са им звучали като китайски език. Затова не спирайте да се молите. Молете се, медитирайте, концентрирайте се, поддържайте съзнанието си будно, дори по време на сън.

Душата ви, съществото ви нека бъде преизпълено с желание да прави добро. Не отказвайте милостиня. Не мислете, че този, който ви иска милостиня, е мошеник или не е. Не си задавайте подобни разяждащи сърцето въпроси! Те са родени от дявола, от злото, което ви уча да осъзнаете, че съществува, за да го овладеете. Затворете го зад решетки, сложете седем катинара, превъртете ключа два пъти. И после пак се помолете. Милостиня не се прави заради награда или заради нещо друго. Учете се на състрадание. Състраданието е най-висшето чувство и състояние на светоусещане, до което човек може да достигне. Защото тогава може да почувства всеопрощение и любов към себеподобните си, към животните, растенията, към цялата природа и към сърцето на Вселената.

Учете приятелите си на състрадание. Учете на състрадание любимите си, децата си. Учете на състрадание всеки, който вече е готов да стъпи на изпитателния път и е готов да поеме от вашето слово.

С очите си виждам и със сърцето си чувствам как хората, най-близките същества до мен, се променят буквално с часове. Започват да вярват. Те винаги са вярвали, но сега за първи път се осмеляват да споделят своята вяра. Осъзнават грешките си, учат се да не критикуват. Да не изричат лоши думи и да контролират мислите си. Да задушават още в зародиш негативната мисъл, която е устойчива като плевел и бързорастяща като татул, готов да отрови градината на ума. Учат се да не причиняват вреда дори с мисъл, да не изпращат в пространството лоша мисъл, защото знаят, че с нея ще омърсят Земята и после ще са им нужни стократно повече усилия, за да сe пречистят.

По сънищата си ще познаете докъде сте стигнали в опознаването на света и в своето обучение. От тях ще научите какво точно е нужно да се направи, за да се достигне до просветлението, ще откриете грешките си, завоалирани от символичния език на съня.

Изучавайте сънищата си и следете историите, които ви разказват. Най-трудно е да се тълкуват собствените сънища, затова тълкуването им трябва да се превърне в ежедневно, непрекъснато и любимо занимание.

Стремете се да се измъкнете от калта, от блатото на материята, на мненията, предразсъдъците, модата, страховете и комплексите си. Стремете се положително, градивно, постепенно и хармонично да обучавате себе си на търпение, смирение и любов.

Труден е този процес, но най-великото дело от нашите земни дела е това – да се стремим да работим върху себе си и да се усъвършенстваме, превъзмогвайки себе си. Понякога е тежко в уречения час да се заемеш с работата си по медитацията или да се настроиш на искрена молитва, но упражненията трябва да се правят и тогава, когато ни е най-тежко и непосилно. Усилието дава резултат тогава, когато стане постоянно и се превърне в начин на живот. Не бива да се обезсърчаваме, че примерно след дни или месеци упорита работа, все още не сме постигнали големи резултати в лекуването на себе си или на близките си. Това значи, че все още имаме много работа по концентрацията си, че трябва да подхранваме вярата и любовта си, да удвоим усилията и постоянството си. Няма друг път.

Понякога може и цял живот да не постигнем резултатите, за които мечтаем. Не всичко зависи от нас. Ред причини и закономерности, с които сме обвързани и за които дори не подозираме, влияят върху нашия опит да променим нещата. Добре е да се учим да следим и циклите в живота си и в този на другите. Да обръщаме внимание на знаците, които ни се дават на всяка крачка. Да четем във всичко, случващо се около нас, като в отворена книга.

Самоусъвършенстването е работа и обучение като всяка друга работа и обучение. Дори и по-трудна, понеже изисква нравствено самоусъвършенстване и духовно израстване, а не само практическо обучение, състоящо се от механични практики. Със сърце, само със сърце се постигат големите резултати, не с ум, не с неговата воля, а с непреклонната воля на сърцето, което е осъзнало, че вече няма връщане назад и че същестува само пътя напред и нагоре.

Учете най-близките си, предавайте им своите знания, но само в случай, че почувствате тяхното желание и готовност за промяна. Учете и себе си да усещате готовността им за промяна. Знанията не се предават насила. Семената не покълнват в необработена и суха почва, която не е готова да ги приеме.

Когато за миг се хванете в залитане, родено от най-трудното за побеждаване човешко чувство – гордостта и самовнушението, че ти си най-способния, най-великия, най-умния, най-знаещия /а това неминуемо ще се случи/, представете си, че сте микроскопичен атом в лайното на най-малкия микроб. Микробът е огромен в сравнение с нас, голям колкото слон. Колкото древен динозавър. Ние се намираме в неговото изпражнение, ние сме част от изпражнението му, понеже сме малко атомче, щъкащо в това огромно лайно, заедно с милиардите други атомчета, от които е изградено.

Въздействието на подобен вид самовнушение и асоциация е невероятно силно. В миг осъзнаваш колко нищожен си в сравнение с цялата Вселена и съзираш неимоверната си гордост.

Има една притча за гордостта, според която човекът, понеже не можел да съществува сам, без да черпи любов от другите, която непрекъснато да му доказва колко е значим, започнал сам себе си да обожествява.

Колкото по-самотен е един човек, колкото повече способности притежава, толкова по-горд става. В самотата си започва да гледа останалите с презрението и високомерието на някой олимпийски бог.

 

© Александра Дарийска, "Мария Магдалена и ангелът"

Много ми харесва книгата ти, Александра. Има много истини - потвърдени, но и всеки търсещ ще ги открие за себе си. Затова всеки от нас върви по своя път и получава това, към което се стреми.
Хубава вечер!:)