Тя бе напълно права, но аз твърдо бях решила да стигна до края. От години обмислях тази идея, която ми се струваше недостижима в началото, и все по-примамлива, особено щом разбрах, че мога да я осъществя.             Поканиха ме на семинар в съседна страна. Въпреки голямото ми желание, не успях да осъществя пътуването – едно, поради финансови причини, друго, защото се бях заела с нови неща. Съдбата и нашата вътрешна интуиция сами ни насочват към правилния път, по който е нужно да тръгнем в даден момент. Посочват ни и пресечките, по които да свърнем, за да научим още нещо или да стигнем до другаде. Както и ни показват кои улички трябва да избягваме.                       В любимата ми книжарница за езотерична литература във Варна открих книгата на Тихоплав “Учението на Григорий Грабовой”, към когото ме насочи кармичната диагностичка М. След въпроса ми къде мога да срещна човек, който вече е изминал до голяма степен еволюционния си път тук, на Земята, а ако е решил да се превъплъти отново, то е, защото го е водило безграничното му човеколюбие и знанието за опасността, в която се намира планетата, М. каза:                        - Ако сте решили да вървите по този път и планирате пътешествия до Тибет и Индия, то първо трябва да минете през Русия, да се срещнете с Грабовой.

                Поне от десетина години в мен гори силно желание и решимост да отида до Сибир.                                   Когато се подвизавах в София като журналист и водещ на предаване, гледах интервю с много впечатляващ млад човек на име В. Имаше прекрасни, дълбоки сини очи, дълга руса коса, невероятно красиви ръце, съвършени, бих казала. Бе като слязъл от икона. Говореше убедено и едновременно някак кротко, заразително. Гласът му се лееше като музика. Вторачваш поглед в екрана и не можеш да го откъснеш от това нежно, неземно лице. Заразяваше със словото и с топлината на гласа си. Не зная защо, но веднага го оприличих с живата си представа за Исус, която по всяко време извиквам пред себе си. Пожелах си да го видя на живо и да се запозная с него, но вече минаха две години, а пътешествието до Сибир някак си остана на заден план. Поне засега.           Моите приятели, г-жа и г-н Ш., споделиха с мен интересните си преживявания, докато общували с В. По време на интервюто Ш. водела с него разговор на руски. Бояла се, че няма да може да се справи добре, тъй като, въпреки че е завършила руска гимназия, била позабравила езика. Но се случило нещо необичайно: докато разговаряли с В. и му задавала въпросите си се почувствала така, сякаш руският й е роден език. Г-н Ш., докато развеждал с колата си младия мъж из София, забелязал, че едната от вратите на возилото, която винаги заяждала и не се затваряла добре, от само себе си започнала да функционира. Сякаш старата кола току-що била излязла от основен ремонт.                                             В. живееше по това време, 1999 г., в Сибир, в едно малко селце, заедно с негови ученици, които обучаваше да обичат себе си, да уважават живота, независимо в каква форма го срещат по пътя си и да лекуват другите същества. Предполагам, че още е там, освен когато не пътува по света.                            Наблюдавах го внимателно, докато говореше от екрана, и усетих енергията, която буквално извираше от него. Говореше спокойно, уравновесено. Излъчваше нещо не от този свят и от този едновременно. Представих си завършека на пътя, който всеки един от нас ще извърви и ще достигне до крайната фаза в еволюционното развитие на човека – именно съществото или Богочовека, който ще живее в хармония с околния свят и ще лекува само с присъствието си.                                   В момента на Земята има вече много други като него, известни или по-малко известни хора от седмата раса, крайното състояние в развитието на човека, когато енергията Кундалини свободно циркулира в човешкото тяло и си взаимодейства с другите енергии – тези на останалото човечество, на живите и умрелите, на растенията, животните, минералите, природните стихии, както и с космическите енергии. Това е бъдещето на човечеството: да се развие постепенно по пътя на нравственото, духовното израстване, овладявайки постепенно Агни Йога, достигайки до своето най-висше състояние на Земята – състоянието, в което човекът осъзнато ще може да твори материя и да лекува другите същества само с пожелаване, с мисъл. Както и да лекува цели географски области, да извиква дъжд и вятър, да общува с далечни планети и далечни светове.
              Докато четях книгата на Тихоплав “Учението на Григорий Грабовой” и наблюдавах снимката му върху корицата, както и тези в сайта на Грабовой, си мислех, че всъщност това знание винаги бе присъствало в ума, в сърцето и в душата ми, както подсъзнателно присъства в ума, в сърцето и в душата на всеки човек.  Преди изобщо да чуя за академик Грабовой, често си мислех, че един такъв напреднал и съвършен човек, достигнал до края на човешката еволюция и жив пример, че Иисус е стъпвал по Земята, би трябвало най-сетне да избере да се роди в среда, която да му позволи да осъществи връзката между физическата и духовната наука. Да обясни и докаже духовните закони на разбираем за научните умове и обикновени хора език именно по пътя на физическата наука – единствената наука, будеща доверието на съвременния човек.
              Убедена съм, че духовните знания могат да бъдат обяснени научно, да бъдат изследвани със специална апаратура, която отдавна се произвежда и се ползва в някои езотерични и научни среди. По този начин най-сетне завинаги ще бъдат свързани двете части на цялото – физическата наука, науката на фактите, логиката и реалното, и духовната наука, които са ян и ин на едно и също знание, знанието за света, космоса, вселената, любовта и хармонията. Но се опасявам тези знания да не бъдат използвани от разни съмнителни кръгове /както вече се случва с чиповете, които могат да бъдат вградени в тялото на човек, и чрез тях да се получава информация за всеки един момент от живота му, независимо от това дали той знае или не за това/.          
           Засега по-голямата част от днешното човечество осъзнава всичко по пътя на опита и грешката, на логиката и мисленето. Ето защо е добре да се обяснят скритите знания с помощта на общоприетата наука. Едва тогава хората биха повярвали и биха спрели да наричат духовната наука, Науката за Живота, “шарлатанство”, “измишльотини”, “фантазия” и “лудост”.                      
                    Толкова примери има в световната история за късогледството на същите тези академични среди, когато гениални теории и открития са били отхвърляни и заклеймявани. Колкото повече документи, дипломи, сертификати и писмени доказателства се предлагат на общественото мнение, толкова по-благосклонно става то и накрая сваля маската на Тома Неверни. Хората вярват на очевидното, на онова, което могат да докоснат с пръсти, да видят с очи и да подушат с ноздри. Именно по такъв начин биха могли да приемат и осъзнаят истината – чрез обонянието, зрителните си органи, вкусовите си рецептори, интелектуалните си възможности. А най-доброто приемане на истината е приемането със сърцето. Чрез вярата. Но на това все още съвременното човечество се учи.                
           Знаех, че един ден ще се занимавам с медитация и концентрация и ще се отдам изцяло на духовен живот. Молитвите, изречени със сърце, имат силата да претворяват реалността, живота ни. Но не знаех по кой път да тръгна, за да пречистя тялото и душата си от негативните емоции и агресията. Нито знаех как точно да осъществявам медитацията.
      
       Докато четях преди тибетските книги, ми се струваше, че всички тези медитативни упражнения и техники са изключително сложни и трудни за изпълнение. Не съзирах дълбочината на техния смисъл. Постепенно всичко ми се изясни.
       Неща, които преди изглеждаха отвлечени, объркани, чужди, ми се видяха близки, а една от причините бе, че дълго време бях работила върху себе си и се стараех да овладявам знания, но без съществен резултат.
       Резултатът се появи след като сърцето ми се отвори за разбирането на истината. На истината, не на добре сглобените фрази и изречения. Сякаш поемах истината и знанието с цялото си същество, с всички фибри на кожата си. В сърдечния ми център се вливаше едно ново познание, възприемано по съвършено различен начин, нещо много повече от това да приемаш звук, картина и внушение, докато гледаш например филм в интернет, тъй като се превръщаше в убеждение. През цялото това време неусетно се приближавах все повече и по-сигурно до своята изначална, най-дълбока същност и интуитивно усещах всичко, което в по-късен етап се случваше в живота ми.
      
        Сега разбирам с кожата си, с върха на пръстите си и до дъното на сърцето си колко кратък е нашият земен живот. Колко бавно и трудно се променяме и усъвършенстваме, крачейки несигурно към нещо, което винаги сме били и винаги сме искали да бъдем. Колко време и колко много животи сме вложили, за да се докоснем до това нещо, нашата най-дълбока същност.    
        Връщайки се към собствения си живот, изживявайки отново моите приятелства и раздели, осъзнах и видях как в една дълга, светла редица пред мен стоят хората, които винаги съм обичала и които винаги ще ме обичат.              
        Те протягат ръце към мен, идват към мен тихи, спокойни, в крехките си длани приютяват цялата си обич и ми я предлагат. А аз им предлагам своята ответна обич в шепите си. Кои са тези хора, защо ги срещнах, защо ги чувствам така близки и защо те твърдят, че никога не ще ме забравят, че винаги ще се молят за мен и винаги ще ме обичат. Коя съм била за тях в минал живот, коя съм сега и коя ще бъда? Ще ми простят ли, ако с нещо ги нараня по пътя на моето себеизразяване?
        
         Докато те ми прощават, аз невидимо ще остарявам, вървейки по своя път, докато стигна до мястото, откъдето ще трябва да се пренеса другаде и да изоставя сбръчканата си кожа, осъзнавайки, че животът е вечен път, по който всички ние вървим… А те, моите мили приятели, ще ме виждат винаги млада и винаги красива. Винаги готова за любов и обич. Това ще им дава вяра и сили да продължат по своя собствен път.                                                                        © Александра Дарийска, автор. All Rights Reserve                            

Съжалявам за смяната на цветовете :))) Не е по моя вина.