Страстта е пагубна за професии, в които се изисква да дадеш максимума от себе си в полза на човечеството. Лесно обяснимо е: страстната натура изисква страст в отговор. Не я ли получи - забравя призванието си.

         Случваше ми се по време на сеанс да виждам цялостната картина на проблема. Досущ като невидим художник, картите рисуваха пред мен настроенията на човека, емоциите му - неговите или на хората, от които се интересуваше, силите, притекли се на помощ или властите, препятстващи последващото развитие на нещата.

         От две години насам тълкувам сънищата си и тези на други хора. Едно от най-трудните умения, които човек може да развие у себе си, е да тълкува правилно сънищата си. Без излишни емоции, без прекалено вторачване в съновниците, като черпи познание от астралното и етерното тяло, от физическите усещания, от интуитивното знание за онова, което е най-необходимо на душата му да бъде щастлива.

         Най-вече е нужно човек да се превърне в психотерапевт на самия себе си, непрестанно изхождайки от картинните образи и дълбоко емоционалните усещания в съня, специфични само за неговото подсъзнание. Ползвайки тези образи и усещания, както и тълкуванията им в съновника, изследователят постепенно се научава да открива повратните моменти в своя живот и циклите, произтичащи в рамките на този живот, а и в следващите. Или в предходните му прераждания.

         Понякога е много трудно да разбереш смисъла на определен сън. Изживяването по време на сънуването не те оставя с никакви съмнения. Всичко е толкова вълнуващо, живо, истинско, докато сънуваш. Ала след това, в живата реалност, реалността на материята и земята, нищо не е същото. Няма я истината, която е била толкова близо до теб, в която си живял за няколко часа, или за няколко минути. Тази истина се превръща в илюзия за събудения и трезв ум. Най-лесно е да приемеш, че всичко е било просто сън. Че всичко е било просто красива приказка.

Едва оттук започва трънливият път на истинския изследовател.

След сбъдването на съня дни, месеци или години, след като е бил сънуван, човек осъзнава истински посланието му. Често пъти това се случва, когато търсещият е изследвал упорито сънищата си, записвал ги е по дати, по часове, по продължителност на сънуване. Описвал е краските, с които е бил обагрян сънят и - най-важното! - никога не е пропускал нито един, дори и най-дребния, детайл.

След почти двегодишен ежедневен труд, изписани десетки тедрадки и дълги медитации, осъзнах и видях как сънищата най-безобидно, най-ненатрапчиво разкриват пред нас всяка стъпка от живота. Дават отговори, чертаят целия ни път напред. Понякога дори предсказват събития месеци и години, преди те да се случат в реалния свят. Сочат грешките и слабостите, вдъхновяват ни или ни карат да внимаваме в някое действие, което се каним да извършим.

Има важни сънища, които са в състояние да променят изцяло живота на сънуващия. Докато сънува той се докосва до идея[1], която винаги го е вълнувала и е била винаги на крачка от него, но едва сега е успял да я види и да прогледне за нея. Затова не бива да сме слепи и да нехаем за знаменията, които се явяват непрекъснато, почти на всеки ъгъл, и ни показват какви трябва да бъдем, как да живеем, за да усещаме великата хармония на живота и да сме в баланс с Вселената. 

Има много хора, по-голямата част от човечеството, които твърдят, че знаменията, сънищата, Таро, астрологията, виденията, предзнаменованията са пълни глупости. Глупави са тези, които продължават да упорстват в невежеството си и да отричат всичко онова, което не разбират, и което в същото време влияе върху тях и върху собствения им живот. Приличат на деца, които възразяват на родителите си и упорито държат на своето. Като малки непослушни палавници ротпаят срещу онова, което съществува много преди тях, още в дълбока древност.

Висша форма на невежество и глупост е да отричаш нещо, което сам не си проверил и не си изследвал. Да се опитваш със собствения си глас да заглушиш гласа на знанието и тишината. Именно гласа на тишината, защото с теб никой не спори.

Светът си съществува и се съобразява със закони, известни на малцина. Но сега е дошло време разделно, важно време, в което всеки повече виждащ или по-малко, е нужно да свали слънчевите очила и да отвори съзнанието си за повече знания. Само позналият Истината може да види истинската реалност и да прозре как точно стоят нещата между хората и света. Отричащият познанието не може да стори това. Само позналият болката е в състояние да разбере истинската болка.

Всички трябва веднъж поне да спрем себичните си крясъци в стремежа си да бъдем забелязани, и да осъзнаем, че не съществуваме сами и че всяко малко или голямо престъпление, извършено тайно в нощта, няма да остане скрито. То се записва някъде в мисловното или духовно пространство и един ден ще ни бъде напомнено в най-неподходящия момент, точно когато сме най-малко подготвени да го посрещнем.

Тук е времето и моментът още веднъж да се повтори и потрети, а оттук нататък непрекъснато да се повтаря и потретва едно единствено нещо:

Всеки един човек, който освен, че обича да чете и слуша, и гледа, но се опитва и да разбира, да вниква и да чува чутото, е добре да осъзнае максимално сериозността на предупреждението, което от незапомнени времена древните са ни предали, а ние продължаваме да чуваме и днес, а именно, че съществува реална опасност от истинска, всеобща катастрофа, която по един или друг начин ще сполети цялата планета Земя.

Ако не променим съзнанието си, ако не се помъчим да го издигнем на по-високо равнище, ако не правим това всеки ден, ежечасно, ежеминутно, постоянно, докато не вложим това усилие в живота си - ние рискуваме да се превърнем и вече сме започнали много отдавна да се превръщаме в палачи и  убийци на собствената си майка - Земята. Апокалипсисът не е просто дума без смисъл, а съществуваща, реална опасност.

Не мислете, че някой се опитва да създаде паника или страхова психоза, а с това да ви манипулира и управлява.

Престанете да разсъждавате от позицията на роба, който от сутрин до вечер живее в страх.

Бъдете свободни и разсъждавайте като свободни хора. Защото ако вие днес не прогледнете за истината, другите след вас ще успеят да прогледнат и да осъзнаят сериозността на казаното, без сянка от съмнение.

Пред нас стои изборът да бъдем днес такива или да бъдем друг;, да градим или да разрушаваме; да спасяваме или да оставяме на произвола. Да мислим положително, градивно и да изпращаме към другите добри мисли, мисли на обич, или да бъдем вечните агресивни жертви, вечните неводоволници и мърмороковци. Много добре помислете над последното изречение.

Болката ми за нашата болна планета, чието спасение е само в нашите ръце, е голяма. Пред мен се разкрива бъдещето, на което ние още отсега обричаме нашите деца, бъдещите ни внуци до тридесето коляно и повече.

Прадедите ни завещаха пространство, пълно с черни мисли, родени от егоизъм, агресия и ревност. Ние носим тяхното бреме и не променим ли начина си на мислене веднага, тук и сега, ще обречем своите деца и внуци на същия този товар. Научете се навреме да спирате отрицателните мисли и мислите, родени от егоизъм, да ги трансформирате в положителни.

Междувременно, докато пишех стихове и книги, овладявах древните знания, доколкото успявах, неусетно учех на своя мироглед и близките си, предавах им в миг на вдъхновение собствените си знания. Трябва във всеки миг от нашия живот да предаваме знания на другите, особено ако виждаме, че те страдат и се измъчват от неясни причини, които само душата им знае. Нито за момент не бива да бягаме от отговорността си да помагаме на другите, когато те наистина поискат нашата помощ и имат нужда от подкрепата ни.

Можем да станем истински способни да помагаме със словото си във всеки един миг от живота си, във всяка ситуация, ако се научим да овладяваме мислите си и да възпитаваме ума да мисли позитивно, да се опитаме да го успокоим. Това е достъпно и възможно. Може да бъде постигнато чрез концентрация и медитация, извършвани по всяко време, без някаква специална, предварителна подготовка.

Аз съм на тридесет и три години и досега не съм изучавала целенасочено медитационните техники, макар и да зная, че един ден ще мина през това. Причината е, че през целия си съзнателен живот, всеки ден и всяка нощ, преди да заспя, се отдавам на концентрация и медитация.

Може да се медитира върху различни неща: върху определен проблем, върху личност, която ни е интересна, върху събития, преживени през деня. Или върху вътрешния строеж на едно дърво например.

На практика може да се медитира върху всичко. Щом медитацията се превърне в начин на мислене и на живот, ще видите и ще усетите как неща, за които дълго сте мислили и не сте разбирали, изведнъж сами ви се разкриват. Ще останете приятно изненадани от откритието, че всичко може да бъде видяно от различни ъгли и всеки един ъгъл носи своя скрит смисъл.

Две хиляди и пета година отбеляза нов етап в моя живот, резултат от поредната трансформация, на която съдбата ме подлагаше. Основното занимание, от което печеля парите за своите книги и за осъществяването на проектите си, е плаването на пасажерски кораби. Да споменавам ли, че пътуването и работата на такъв кораб живяха дълго време в главата ми под формата на мечта-идея?

Всяко едно действие, всеки наш избор ни води до друго действие, друга ситуация, друг човек, които пък ни водят до нов избор и ново действие. Така неусетно, бавно, но сигурно вървим към целта на своя живот, през собственото си себеизразяване.

Всеки идва на света със своя лична мечта и я пресътворява реално в живота, срещайки по пътя към нея други хора, които обича. Така, учейки се да обича и да прощава, човек накрая стига в своя Бащин дом.

Точно на рождения си ден се свързах по телефона с жена, която се занимаваше с номерология и кармична диагностика. Казва се М. Научих изключително интересни неща за себе си, а и изобщо, за живота. Според нея, нещата, които ми пречат и върху които било добре да поработя, е силното его, гордостта, прекалената емоционалност.

Много се замислих, след като чух всичко това. Оказа се, че в предния си живот съм се подвизавала като мъж без определена професия, което е пренесено и в сешашното ми съществувание. Пътувал е този мъж по разни земи и е водел със себе си група от хора. Била съм водач на някаква въоръжена група, революционер или нещо подобно. Мъжът е притежавал голяма гордост и изключителна духовна сила. Сега подобно твърдение, па макар и направено от кармичен диагностик, още повече по телефона, ме кара да се усмихвам на тогавашната си наивност. Не казвам, че жената не е била права, а че въз основа на оскъдните си знания тогава имах смелостта да правя генерални изводи за изключително важни неща...

Споделих с нея, че преди години имах интересно преживяване извън тялото си...

Видях се отвисоко, наблюдавах едно мъжко тяло, простряно възнак на земята. Постепенно се издигах нагоре, все повече се отдалечавах от мъжа, който лежеше долу. Осъзнавах, че това съм аз, а онова тяло там е моето, но в същото време не се идентифицирах с него. Чувствах го чуждо.

Още тогава ми бе ясно, че съм преживяла опитност от минал живот, вероятно предходния. Намирах се в мига на смъртта, когато душата ми напускаше тялото. Около проснатото по гръб тяло на мъжа веднага се скупчиха хора, мъже и жени. Усетих силната им мъка. Те жалеха за умрелия, тъгуваха по него. Въздухът бе пропит с болката на всички тези хора. Тя бе някак женска, майчина болка, като ридание на майка, изгубила сина си. След това всичко изчезна и се събудих.

Сега разбирам, че това е Богородица, Духът на Майката Земя, която събира в себе си всички по-малки духове. Щом те заплачат и Тя плаче, щом Тя заплаква, и те страдат. Това са много дълбоки теософски теми, които са засегнати в една друга книга.[2]

Колкото и да не ви се вярва, понеже не помните миналите си животи, както често не помните сънищата си, прераждане съществува и това е едно от най-нормалните неща в нашия свят и в цялата вселена.

Според кармичната диагностичка в по-стар живот съм била човек, който се е занимавал с окултни науки, с магия. Вероятно съм използвала непозволени средства, тоест колебаела съм се на границата между Бяла и Черна магия. Част от тези знания на дълбинно, духовно равнище, са пренесени и в този живот. Неслучайно родът, в който съм избрала да се родя, родът на баща ми, е род на акушерки, народни лечители, вещари и магьосници, хора, които леят куршуми и лекуват с помощта на редки знания за природата и човека.

Родът на майка ми според моите изследвания и наблюдения се гордее със своите музиканти, певци и земеделци. Оттам и слабостта към музиката в различните й жанрове.

В още по-древни времена съм се занимавала, според М., с преподаването и разпространяването на някакво религиозно или друг вид учение.

Най-странното нещо е, че винаги съм имала подсъзнателното усещане за подобен опит. Намирайки се на определено духовно ниво човек може да си припомни отделни факти от минали прераждания, да види момента на смъртта си в минал живот, да усеща като какъв се е подвизавал преди много време на Земята и какъв път ще следва в този живот.

Много напреднали в духовно отношение хора, чиито души са се сблъсквали със страданието, покаянието и самоусъвършенстването в минал живот, или дори в настоящия, каквито са например някои тибетски или индийски учители, помнят с подробности миналите си прераждания и имат знание за бъдещите.

След въпроса ми къде мога да намеря специалист, добър в регресивната хипноза, М. отговори, че трябва да се обърна към учениците на един Учител, чието име от уважение не искам да споменавам, както и от предпазливост да не би да бъда разбрана погрешно. Голямото ми желание бе да бъда върната с помощта на специални духовни техники в предишен живот, за да видя в коя точка на пространството и времето е направено нещо, довело до едно мое душевно състояние на вечна тъга.

Най-вече ми се искаше да открия причината за безкрайното, малко нещастно търсене на вечната любов със сродната душа, която все не успявах да открия, а вярвах и знаех, че съществува.

Свързах се с една от ученичките на въпросния Учител. Самият той е българин. Живее и работи в Германия, а от време на време си идва у дома за инициации[3], лекции и др.

Получих отрицателен отговор. Обясниха ми, че за човек, който все още не е готов, не е добре да се връща в предишен живот, защото може да види и разбере неща, които да го стресират и да объркат цялата му житейска нагласа.

- Представяте ли си, ако разберете, че човека, когото обичате, всъщност в минал живот е бил ваш убиец? Или че детето, което сега имате, в предишен живот е било някой, когото вие сте убили?

Изживяването повторно на собствената смърт е потресаващо и в повечето случаи действа като абсолютен стрес.

[1]                 Хората в зависимост от своята интелигентност могат да приемат или да отхвърлят ученията. Те дори се присмиват на желанието на други,  по-напреднали същества в областта на ораторското изкуство, да ги научат на нещо и да умозрителстват пред тях… В същото това време тези, “по-простите”, обикновени хорица, които никога не са чели книги, нито са успели да завършат училище, може да се окажат ангели… или древни души, знаещи за живота и любовта много, много повече от интелектуалците, които се опитват да ги вразумят и да им “отворят” нови врати като в същото време успяват да изчеткат само собственото си младо его. Тънка е границата между съзнанията – веднъж като истински нацист-фашист с лицемерно снизхождение се поставяш над останалите същества, друг път се чувстваш като пълен глупак и невежа в присъствието на толкова издигнати и всестранно развити същества… и това се превръща в нескончаема битка – битка за доказване на егото,  собствената значимост.

                Под  това, унизена и всеопрощаваща, зарината в калта, там някъде, в някое неизвестно и презряно бунище, се намира Любовта, Христос, топлата и светеща нишка между съществата.

[2]                 Става дума за историческия роман “Калиакра от Карвуна”,  в който авторката споделя своето интересно и оригинално виждане за Светата Дева. /бел. ред./ 

[3]     Инициация – посвещение /бел. авт./