НАЧАЛОТО

С риск някои интелектуални среди, сред които властва прагматичният подход към живота и реалността, без капка въображение, /а това си е другото наименование на невежеството/, да ме възприемат за луда, или да бъда обсипана по-късно с високомерно снизхождение от страна на здравия разум у мнозина, ще споделя с теб, любезни мой читателю, една стотна от живота си в последно време. Ако тази една стотна от моите преживелици не изглежда на някои нищо особено, какво остава за реалните случки и събития, наблюдавани с око, засенчено от слепотата и нежеланието да се прогледне!

Сега с мен се случват странни и незабравими неща. Благодарение на съзнанието, с което разполагам мога да ги възприема. Виж, ако се бяха случили малко по-рано, сигурно и аз щях да си помисля, че полудявам. Но нека ви разкажа за това.

Във външния свят бях, а и все още съм – никой. Нито богата търговка, нито лекарка, учителка или балерина. Човек без професия. Човек без цел. Нехранимайка.

Така смятат почти всички, които ме заобикалят. Захващам се ту с едно, ту с друго, за да мога да си осигуря свободна среда и, необезпокоявана, да работя върху себеусъвършенстването си.

Поезията е моят рай, там летя, ако поискам. А щом се уморя - кацам насред дъхави полянки, край ромолещи изворчета, за да си почина.

Презират ме, не могат да ме разберат и най-близките ми същества, но… какво да се прави! Всеки следва порива на своя собствен Господ, на душата си.

Стига с тези мелодраматични пейзажи! Нека да се върнем към същността на живота!

Преди около десетина години започнах да чета Библията. Псалм след псалм от Новия Завет, пред мен се разкриваха като прекрасен непознат и познат, но тъй близък свят, истините за живота и смъртта, за душата, за любовта, за Земята и другите планети, за космоса и вселената. Те извираха от недрата на бездънното знание, натрупвано от милиарди години в паметта на всичко съществуващо, в паметта на Бог.

Много от вас вече знаят какво е Акаша. Не е тук мястото да обяснявам вече всеизвестни неща, споделяни и разбирани от все повече хора по света. Моята задача е да споделя новите стари истини чрез собствените си душевни изживявания.

Четях словото на Исус Христос и разбирах всичко, което Учителят, това светло Същество, ни е донесъл като завет. Разбрах, че Той не само е дошъл на Земята, за да лекува хората от разни болести или да ги възкресява, а е вложил целия си земен живот в дар за тях, извършвайки еволюция в човешкото съзнание.

Огънят на истината и любовта изгаря всичко назадничаво, всичко, което като хомот се впива около шията на човека - страсти, похот, пороци, сласт и грехове, наследени от предците или извършени в този живот. Този огън е реално явление.

Огън или светлина, той издига човешкото съзнание на непознато за  тогавашната епоха равнище. Много хора по едно и също време, проглеждат и разбират откъде идват всичките им болести, нещастия и страдания. Идват от тях самите, от собствения им избор да направят или не нещо, заради което биха пострадали други край тях. От думите им, добри или злостни. Но най-вече от мислите им.

Непрестанното, всекидневно натрупване на унищожителни, ревниви мисли, мисли на омраза и отрицание, погубват човешките души. Замърсяват ги, а с това замърсяват и Духа на Земята. Духът на Земята не е нищо повече от всички души на всички хора, събрани заедно. Има един закон - колкото си по-голям и по-силен, толкова повече зависиш от по-малките, макар и да изглежда точно обратното.

Съвременното човечество няма нужда от философски теоретизирания и празни говорилни. То е достатъчно интелигентно и напреднало в разбирането на истините. През последните няколко десетилетия менталното им възприемане се развива невероятно бързо, подобно на изригването на вулкан. Не е нужно да се поднасят на хората умопомрачителни фрази или изрази, валидни за средновековието и периода на възраждането на човешката мисъл, за да се спечели вниманието им.

Съвременното човечество в по-голямата си част поема истината веднага, интуитивно и телепатично, и не се нуждае от скучни и напрегнати доизяснявания на собствената му вяра, нито от мъртви интелектуализирани дискусии. То пие от извора на живота. Изобличава несправедливостта и лицемерието, без страх от каквато и да било цензура.

Дошло е време на истина и разграничаване от чуждата истина. Не лъжи и не празни приказки, нито заблуди защитава съвременното човечество. То се нуждае от страдание - от дълбоко, непознато му досега страдание, най-голямото страдание. Такова страдание пречиства. Убива и възкресява.

За какво страдание става дума. За раздяла с най-обичните ти същества. За прекъсването на привързаността на човека към тях, която привързаност е тирания и нищо повече.

47. А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;

48. който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.

49. Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!

50. С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!

51. Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла;

52. защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;

53. баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъшеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

Христос е донесъл знанието за мисълта и знанието за сърцето и любовта. В зависимост от нивото на духовно и интелектуално развитие всеки един човек е в състояние да поеме от Неговото слово и да разбере за себе си нужното. Иисус е говорел и продължава да говори чрез Книгата, Учителите и чрез нас, хората - неговите последователи и ученици - на един единствен език.

Този език е символичен. Това е езикът на Космоса и Вселената, световният език. Всеки един може да го чете и разбира според нивото, на което се намира в настоящата духовна еволюция. В никакъв случай последното изречение не бива да изглежда като студенокръвно изказване на високомерен ученик, интелектуалец или просто човек, който си мисли, че е нещо повече от другите!… Иначе истината ще бъде изгубена и ще трябва да я преоткриваме отново в страдание.          Всеки един може да чете на този единствен език и то, до онази степен на разбиране, до която би могъл да достигне сам.

Ето защо Христос или Любовта говори на различни езици, подходящи за всеки един от нас, според собствената ни способност за възприемане на словото.

„Ха-ха“, изсмиват ни се другите знаещи!

В основата си любовта е една и съща. Тя е животворящ, творчески и всеопрощаващ огън. Когато обичаме, ние можем лесно да простим прегреш енията на любимите ни същества, колкото и непростими да са. Когато сме превъзмогнали до известна степен егото си, пред нас се ширва необятната бяла светлина на Любовта и ние поглеждаме на събитията и хората в живота ни с различно око. Ние ги разбираме, прощаваме им и продължаваме да ги обичаме, защото виждаме, че те всъщност не са ни врагове, нито са ни длъжни с нещо, а са малки, отделни и самостоятелни слънца, ядра на живот, души. Могат да бъдат използвани най-различни сравнения и всеки е свободен да избере онова от тях, което би му помогнало да разбере и усети на по-дълбоко, духовно равнище света на душите, въплътени във видими човешки, животински, растителни или минерални тела. Би могъл по-добре да разбере себе си.

Нашите души живеят своя собствен духовен живот и обитават света, който всяка една гради за себе си със своите представи, предчувствия и мисли.

Душите не живеят отделени една от друга. Не. Всеки живот, като се започне от минералите и се стигне до човека, до живите и умрелите, живее във взаимодействие с останалите.

На материално равнище, за което е характерно физическото зрение, ние обитаваме видими тела, отделни от вътрешното ни възприятие. Но в духовния свят, света на вътрешното общуване между душите, там където се срещаме пряко очи в очи едни с други, ние сме свързани с пъпна връв помежду си. Там даряваме или отнемаме от другите онова, което те носят под маската на мисли, положителни или отрицателни, емоции, дори болести и карма.

На духовно, безсъзнателно при повечето същества ниво, ние общуваме не само с другите хора, но и с животните, растенията, минералите, водата, ветровете, с огъня, със земята, с въздуха. Това взаимодействие е непрекъснато и безкрайно, защото ние сме клетките, които изграждат съвместно с другите клетки /каквито са растенията, животните, минералите и обитателите на останалите видими и невидими светове/, организма на нашата майка, планетата Земя.

А тя от своя страна, заедно с другите планети и обитаващите ги светове, изгражда организма на нашата Слънчева система, чието сърце, централна част, е Слънцето. То пък, съвместно с другите планетни системи, с които е във взаимодействие, изгражда родната ни галактика Млечния път и т. н.

Всички галактики, които взаимодействат помежду си, спазвайки строго определени закони, в същото време съблюдават баланса във Вселената и я изграждат. Ако например на нашата Земя се водят унищожителни войни, мисли се негативно и се говори злобно, знайте, че мощта и силата на тези мисли и действия е умножена стократно, хиляди пъти и в невидимия свят, който дава живот на видимия и е негово естествено продължение. Болката и страданието на всички заедно са огромни, а от това страда първо Земята, защото чрез унищожителните си мисли ние се превръщаме в ракови клетки и завладяваме нейния организъм. Унищожаваме я, ръфаме я и я убиваме бавно, но сигурно.

Понятието "време" не съществува във Вселената, а само в нашето ограничено съзнание. Ако за нас, хората, земното време изглежда продължително и ни се струва, че днес живеем дългия си земен живот, а утре след нас да става каквото ще, трябва по-скоро да се опомним и да променим начина си на мислене. А ако това е възможно в настоящите условия – нека сторим това веднага. Времето е ограничено, събитията вече се случват светкавично.

Добре  е да се разбере и запомни, че в безкрайността на Вселената - там, където няма време, а процесите се случват във вечно и непрекъсващо взаимодействие, една болна ракова клетка, каквато е Земята, би могла да нанесе голямо поражение. Но балансът, който е основното условие за битието на всичко, и единственият начин да съществува правилно нещо, от най-микроскопичното до най-огромното, трябва да бъде възстановен, ако има реална опасност той да бъде нарушен. Неумолимите закони винаги ще направят така, че да излекуват раковите си клетки. Ако положението е критично обаче, те ще ги претопят, ще ги отстранят и ще ги превърнат в нещо друго.

И така, всяка мисъл, която ни дойде наум, колкото и нищожна и глупава да изглежда, вече носи в себе си определена сила и енергия. Ако мисълта е лоша, зла и носи ревност, завист към ваш близък, към друг човек, към растение, животно или каквото и да е съзнание, към хората или обществото като цяло - тя ще се присъедини моментално, буквално преди още да сме я формулирали в ума си, към отрицателните и злобни мисли на други хора, независимо дали те живеят в България, в Индонезия, Англия, Америка или на Северния полюс.

Това е така, понеже мисълта е енергия. Калта от негативните ни мисли и агресивните емоции нараства мигновено и все повече се разпростира около Земята, нашата майка и дом. Задушава я, поглъща жизнеността й и я изтощава.

Представяте ли си колко много добри мисли и молитви ще са необходими, за да неутрализират вече създадените отрицателни мисли в духовното пространство около Земята! Двойно, тройно, стократно повече усилия ще трябва да приложим, за да изчистим пространството от черните, лепкави, остри, жилещи и бодящи като нажежени шишове мисли.

Ще ни е много по-трудно да излекуваме планетата.

А колко по-лесно и правилно би било, щом усетим, че започваме да създаваме лоши мисли и да се поддаваме на агресивни емоции, да се опитаме да спрем веднага.

Опитването и разбирането означават, че вече се борим да променим себе си, да развием своето съзнание и да спасим Земята от зловонните, черни и кални образувания.

Дон Мигел Руис от рода на Рицаря на орлите посвещава живота си на това да сподели познанията си по ученията на древните толтеки. Това е един изключително лъчезарен, топъл човек, когото нямам щастието да познавам лично.

"Онова, което другите казват и правят, е проекцията на тяхната собствена реалност, на тяхната лична мечта. Когато си имунизиран срещу мненията и действията на другите, ти няма да станеш жертва на ненужно страдание. Освободи се от самооценката. Не е задължително дори мненията, които имаш за себе си, да са верни; затова, не е нужно да приемаш лично нищо от онова, което чуваш в собствения си ум. Имунизирай се срещу отровата. Целият свят може да клюкарства за теб, но ако не го приемаш навътре, ти си имунизиран.

Да си имунизиран към отровата насред ада е подаръкът на второто споразумение: "Не приемай нищо лично."

Прегърни свободата си. Ти печелиш страшно много свобода, когато не приемаш нищо лично. И никакво заклинание не може да те засегне, независимо колко силно е. Ако живееш без страх и ако обичаш, ще бъдеш удовлетворен от живота си. Престани да допускаш. Във всяка връзка допускаме, че другите знаят какво мислим и затова не е нужно да казваме какво искаме. Често предполагаме, че те щe направят онова, което искаме, защото ни познават добре. И ако не направят онова, което искаме, чувстваме се наранени и се питаме: "Как можа да го направиш? Трябваше да знаеш." Научи се да не приемаш нищо лично, бъди безгрешен в словото си, не прави предположения и винаги давай най-доброто от себе си."

Съветите и мъдростите, дадени ни от Дон Мигел, неусетно и до голяма степен са в състояние да ни помогнат да овладеем ума си и да контролираме мислите си, които той непрекъснато ражда. И още в самото им зараждане, да неутрализираме агресивните и отрицателни мисли с положителни.

През 1998 г. имах един много ярък и запомнящ се сън. Събудих се с твърдата увереност, че един ден онова, което съм видяла, ще ми се случи. По същото време, както вече споменах, жадно четях Библията и между псалмите намирах отговорите на въпросите, които непрекъснато ме измъчваха: коя съм аз, какво да правя с живота си, кой е моят път, накъде да вървя… Четях голямата Книга и сякаш някакъв ангел или незнайна сила ми нашепваха точно на кои изречения да обръщам по-специално внимание.

Сънят бе следният: телевизор, в чийто екран видях собствения си образ. Събуждайки се, осъзнах, че наистина искам да работя в телевизията и да правя предаване. Непрекъснато в съня ми се носеше като ехо едно име - София. Разбрах, че трябва да напусна града, в който живея, и семейството си, че трябва да отида да живея и работя там. Чувствах се така окрилена и смела от това си решение, че никой не се осмели да ме спре. Обстоятелствата около заминаването ми бяха такива, че сами осигуряваха безпрепятственото ми отпътуване.