Постинг
12.01.2011 22:47 -
"КАКВО Е ДА ЛЕТИШ", поетична книга, Александра Дарийска
Автор: alexandradariiska1
Категория: Политика
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2011 17:47
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.01.2011 17:47
Здравейте, приятели!
Това са някои от стихотворенията, включени в "КАКВО Е ДА ЛЕТИШ", 2005 .
Желая Ви приятно четене!
През тъмни облаци
духът ми ще лети,
долу жалка ще плаче земята
сред бели кости скали.
Машина огромна за пуканки
в миг се взриви,
зърна пухкава царевица
връз бърдото се сипят…
Отдавна стиховете спрях
да пиша, неща летящи там
вече не срещам, не питам
прилепите къде са.
Сред гробища снежнобели,
в сърцето на пустошта
срещнах аз Демона.
Щом очите му ме приковаха
смисъла на любовта разбрах
внезапно.
Ала може ли човек кръвта си
да пребори,
без дъх останал,
да признае в живота си веднъж,
че всичко е илюзия
в нечия глава
красива, а после сам
пътя си да продължи
презрян.
В мигом върху му Злостта
ще се излее, яхнала крилете
на птеродактили черни.
Незрящи, мрачни ангели
и демони сълзливи звуци
ще редят, скелети червени
ще се вкопчат в нозете му
и силно ще влекат,
влекат,
дърпат надолу към дъното
горящо, където нищо
не се вижда, само една
надежда ни остава
да се измъкнем живи.
Над главата светъл кръг
ти се привижда - отрязък
от небето синьо,
очаква то там някъде
да полетиш,
и всичко туй
в смесица безплодна
студено ти напомня
как някой някога
сто отговора дал е
на твоите терзания.
А ти защо се влачиш
жалък все още по земята
и сам не знаеш, мили.
Но знай, че любя аз
стремежа ти неистово
среднощен, и схванатите
ти нозе обичам, ръцете ти,
владени от артрита,
обожавам
плексита ти болезнен,
в утробата ти остра болка
пак дълбае, прекланям се
пред силата да я понасяш,
а после тайно плача
за младостта усмихната
как бавно от тебе
си отива.
Ти, старикът беден,
истината знаеш,
как всичко пред очите
се разкрива каквото
е било преди, и само
старата ти кожа
не можеш я смени -
душата ти жадува
да лудува както
някога жадуваше.
На улицата
затътряш се едва-едва,
копнееш да летиш,
ала младеж
петнадесетгодишен
се провиква: Ей, бабче,
я върви натам, какво ти
тука се мотаеш, не виждаш
ли, че пречиш на играта.
Съзнаваш, приятелю,
животът те е позабравил.
Пренебрегнат, полека
ти поемаш пътя, и всичко
те боли - забрави те,
мръсникът, и то понеже
ръцете си, нозете си
не можеш да помръдваш,
ала макар и полуслепи,
очите ти съзират
пак тревите, и плодните
дръвчета, за пролетта
се борят, отново
да я зърнат, да прозрат
през тъмнината.
Ти радваш се, старико,
на лятото, морето,
но друго веч вълнува
порасналата ти душа -
не момичешки крака,
ни лудостта на любовта,
застанал пред прага
на смъртта усещаш
трептенето и пулса на живота.
Откриваш се забравен
от близки и познати, ти,
мъртвецо, имаш време
за наслада от живота,
който бе ти подарен
в миг блаженство,
без някой да те пита
дали искаш или не
да се раждаш в света.
Времето сега е твое, мили.
болката ми за тебе е голяма,
но свивам се и страдам
като те гледам такъв
безпомощен и ням,
и само дъхът ти нежен
страните ми щом лизне
ми носи щастие и радост.
Така аз виждам Любовта.
Това са някои от стихотворенията, включени в "КАКВО Е ДА ЛЕТИШ", 2005 .
Желая Ви приятно четене!
През тъмни облаци
духът ми ще лети,
долу жалка ще плаче земята
сред бели кости скали.
Машина огромна за пуканки
в миг се взриви,
зърна пухкава царевица
връз бърдото се сипят…
Отдавна стиховете спрях
да пиша, неща летящи там
вече не срещам, не питам
прилепите къде са.
Сред гробища снежнобели,
в сърцето на пустошта
срещнах аз Демона.
Щом очите му ме приковаха
смисъла на любовта разбрах
внезапно.
Ала може ли човек кръвта си
да пребори,
без дъх останал,
да признае в живота си веднъж,
че всичко е илюзия
в нечия глава
красива, а после сам
пътя си да продължи
презрян.
В мигом върху му Злостта
ще се излее, яхнала крилете
на птеродактили черни.
Незрящи, мрачни ангели
и демони сълзливи звуци
ще редят, скелети червени
ще се вкопчат в нозете му
и силно ще влекат,
влекат,
дърпат надолу към дъното
горящо, където нищо
не се вижда, само една
надежда ни остава
да се измъкнем живи.
Над главата светъл кръг
ти се привижда - отрязък
от небето синьо,
очаква то там някъде
да полетиш,
и всичко туй
в смесица безплодна
студено ти напомня
как някой някога
сто отговора дал е
на твоите терзания.
А ти защо се влачиш
жалък все още по земята
и сам не знаеш, мили.
Но знай, че любя аз
стремежа ти неистово
среднощен, и схванатите
ти нозе обичам, ръцете ти,
владени от артрита,
обожавам
плексита ти болезнен,
в утробата ти остра болка
пак дълбае, прекланям се
пред силата да я понасяш,
а после тайно плача
за младостта усмихната
как бавно от тебе
си отива.
Ти, старикът беден,
истината знаеш,
как всичко пред очите
се разкрива каквото
е било преди, и само
старата ти кожа
не можеш я смени -
душата ти жадува
да лудува както
някога жадуваше.
На улицата
затътряш се едва-едва,
копнееш да летиш,
ала младеж
петнадесетгодишен
се провиква: Ей, бабче,
я върви натам, какво ти
тука се мотаеш, не виждаш
ли, че пречиш на играта.
Съзнаваш, приятелю,
животът те е позабравил.
Пренебрегнат, полека
ти поемаш пътя, и всичко
те боли - забрави те,
мръсникът, и то понеже
ръцете си, нозете си
не можеш да помръдваш,
ала макар и полуслепи,
очите ти съзират
пак тревите, и плодните
дръвчета, за пролетта
се борят, отново
да я зърнат, да прозрат
през тъмнината.
Ти радваш се, старико,
на лятото, морето,
но друго веч вълнува
порасналата ти душа -
не момичешки крака,
ни лудостта на любовта,
застанал пред прага
на смъртта усещаш
трептенето и пулса на живота.
Откриваш се забравен
от близки и познати, ти,
мъртвецо, имаш време
за наслада от живота,
който бе ти подарен
в миг блаженство,
без някой да те пита
дали искаш или не
да се раждаш в света.
Времето сега е твое, мили.
болката ми за тебе е голяма,
но свивам се и страдам
като те гледам такъв
безпомощен и ням,
и само дъхът ти нежен
страните ми щом лизне
ми носи щастие и радост.
Така аз виждам Любовта.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 97