-          Милата… трябвало е да се родиш в друга епоха!

-          Не, Ана, ти също можеш да разбереш. Сега говориш така, защото си избрала нещо съвсем друго за себе си, но няма човек, който някога да не е обичал поне веднъж през живота си. Това са толкова красиви неща, за които човек не може просто ей така да философства, размишленията в най-чистия им вид просто не отговарят на истината.

-          Именно, нали това ти казвам. Прави си удоволствието, пък какво те интересуват там някакви летящи си в пространството илюзии!

-          Ти смяташ, че любовта е илюзия?! Та тя е толкова истинска, колкото сме и ние сега двете с теб, тя е дух, усещане, чувство, божествен полъх, който влиза в душите на влюбените и е напълно реална, защото ако не беше така, нямаше просто да се раждат децата, нито цветята, нито звездите!

-          Глупости! Съществува само в началото, колкото да замае главата на двама души, за да може да се извърши след това акта възпроизводството. Измамна е и погубваща като наркотика…

-          Не! От нея се ражда всичко. Не може да е измамна. Пък и какво означават илюзията и измамата като термин, често спряган от хората? Не са ли точно онова състояние, в което изпадат някои, които са се разминали с определено очакване за някакво щастие, независимо за какво щастие става въпрос – любов, летене, мечти?… Измамени се чувстват, понеже са имали други очаквания, или може би са жестоко наранени? Ето ти например.

-          Какво аз! – Ана я изгледа подозрително и забави крачка.

-          Ами просто на теб може да ти се е случило нещо ужасно например, затова и така да отричаш любовта, отдавайки се изцяло на секса, може да си била излъгана от някого, или просто да си почувствала злото и да си била негов обект, та затова така сега да говориш. Само че вътрешно ти имаш надежда, живееш с надежда и си жизнена, колкото и да твърдиш, че любовта била илюзия, че имало само твърд секс и така нататък… Все такива неща, зад които сякаш се криеш.

Ана спря насред пътя, намести чантата на рамото си и процеди мрачно:

-          Ти какво, да не си врачка!

На лицето на Кая се изписа виновно изражение.

-          Не, Ани, просто и ти някога си обичала родителите си, нали, и сигурно още ги обичаш. Обичаш и Ева като своя приятелка, и може би този Стефан… Искам с това да ти кажа, че всеки може да обикне пак, независимо колко е бил наранен и без значение дали гледа с презрение на себе си и на живота…

-          Не, скъпа, много грешиш! Към Ева изпитвам единствено симпатия. Имаме с нея общи интереси, вълнуваме се от едни и същи неща и говорим на едни и същи теми. Нямам никакъв проблем да отида с нея на някой купон, просто знам, че винаги, когато поискам да отида някъде или да направя някоя глупост, тя е насреща. Мога да разчитам на нея, това е… Стефан, хм, той ме привлича сексуално, с него имам съвсем други взаимоотношения, но нищо повече. Просто той е по-голям от мен и ме учи на разни неща, които жените не знаят за мъжете, а аз искам да ги усвоя, разбираш ли… Е сигурно поне малко изпитвам обич към майка ми, все пак ми е майка, но тя е такава фльорца, как да ти кажа… не може да си въобразява, че вечно ще бъде млада, един ден и нейната кожа ще повехне и ще заприлича на сбръчкан картоф. Та затова, питам се, откъде толкова много самочувствие и толкова много глупости й пръкват в главата на тази жена. Винаги гледа да е секси, да изглежда супер…

-          Но ти все пак й се възхищаваш, нали?

-          Да й се възхищавам? Сигурно, но това не е обич, даже я мразя понякога, когато се връщам гладна от училище, а масата вече отдавна е заета от “бати” Добчо и даже… ах, какви идиоти, даже нищо не са ми оставили в тавата почти… Понякога дори забравят, че съществувам! Забравят, че съм жива…

-          Искаш ли да си поговорим за мечтите, Ани, докато стигнем до нас, там ще те черпя какао и после ще учим заедно?

-          Не, по-добре аз да те поканя вкъщи, че там има много интересни неща, всичките са внос, от Германия… Какво ще кажеш?

Кая кимна с глава и двете се хванаха за ръце.

-          Питай ме сега каквото искаше да ме питаш!

Ана се завъртя около оста си и захвърли чантата встрани, разсмя се от сърце, и запя:

Спросил цыган цыганку

Где вечером была,

Ответила цыганка:

-          Я в кабаре была!

Эх, дали дали дали да,

Эх, дали дали дали да…

Гласът й се лееше мощно, нотките в него наподобяваха песните на влюбените циганки, които някога бяха пели тази песен… Двете момичета се чувстваха така свободни, толкова истински в този миг.

-          За какво мечтаеш, кажи ми, това ми е страшно интересно, пък после аз ще ти кажа!

Кая цялата грееше. Тя гледаше танца на Ани, наблюдаваше отстрани лудориите й и се радваше заедно с нея. Колко красива изглеждаше в този миг Ана, и колко щастлива! Тихите приказки на съученичките в училище губеха смисъла си пред гледката на това весело момиче, което подскачаше, пееше и танцуваше.

-          Мечтая да пътувам, да обиколя целия свят! Да отида в София, после в Индия /не, там е много мръсно и бедно/, в Америка, във Франция, даже в Африка на сафари с голям джип! Навсякъде, навсякъде искам да отида. Дори да полетя на ракета искам, да стъпя на Луната и да подскачам там.

И тя подскочи няколко пъти, за да демонстрира как точно ще го направи.

-          Аз пък мечтая някак по-неопределено… например да мога да спася някого, да дам много от себе си, като се жертвам за някое благородно дело. Като Галатея например. Или като Жана д’Арк… мечтата ми е някак безплътна, повече като усещане. Чувствам се така сякаш съм силна за стотина и мога да направя всичко, стига да поискам! Понякога мечтая, когато застана зад прозореца. Гледам през тънкото перде навън и виждам хоризонта над морето, привиждат ми се разни чудновати картини, които са особени, точно като в романите на Емил Зола. Тогава ми се струва, че целият свят е като един роман на Емил Зола. Обхваща ме едно такова странно очарование. Друг път всичко изглежда така сякаш съществувам само аз и света отсреща, срещу прозореца ми. Аз и светът, който ме чака, за да го открия. Блоковете ми пречат да видя какво има оттатък, нито очите ми могат да обхванат целия свят или всички картини, които ми предстоят да ги откривам, обаче аз… за виждам смесени картини, цветни неща. Как тръпна да тръгна по света!